*СНИМКА - Автор Славян Костов
История на Хасково
Първите данни за население на територията на град Хасково датират около V хил. пр. н.е. За това свидетелстват десетки артефакти като каменни оръдия на труда, разнообразни идоли, амулети, нанизи и огърлици и др.
В желязната епоха регионът е населен от траките. Запазените във времето следи от некрополи, светилища и крепости свидетелстват за величието на този многоброен народ. Особено впечатляваща е гробницата край хасковското село Александрово, Община Хасково. Нейните уникални стенописи я подреждат сред световните паметници на културата.
В средата на VI в., в резултат на Великото преселение на народите / ІV-VІІ в. от н.е./, на Балканите се настаняват славяни и прабългари. Следи от Ранното средновековие /V-ХІ в./ край Хасково са запазени в м. Хисаря, където се е издигала крепост, а създаденото около нея голямо селище, което според изследователите носело името Марса, водело оживен стопански и обществен живот. Крепостта е разрушавана и възстановявана няколко пъти, населението я изоставя през ХІ в.
Във времето на Второто българско царство /1018-1396 г./ регионът се свързва със славната битка при река Клокотница през 1230 г. В Клокотнишката битка на 9 март 1230г., войските на българския владетел цар Иван Асен ІІ разбиват многобройната армия на епирския деспот Теодор Комнин и със сключения мир България получава широк излаз на Бяло и Адриатическо море, а българският владетел започнал да се титулува „Цар на българи и гърци, а столицата Търново –„трети Рим“.
Като селище днешно Хасково възниква във времето на Османската империя с името (Узунджа-абад) Хаскьой. Неговото разрастване се свързва с близостта му до запазения единствен сухоземен път през Южните Балкани, свързващ Изтока с Европа и възникването на Узунджовския панаир. В началото на ХІХ в. в града се развиват занаятчийството и търговията, разпределени в еснафи. Оформя се занаятчийската чаршия с нейната знакова сграда – часовниковата кула. Около строителството на една от най-големите и скъпоструващи църкви в тогавашните български земи – катедралният храм „Успение на Пресвета Богородица“, осветен през 1837 г., се оформя и развива българската общност в града. Наред с това се заражда новобългарското образование и читалищното дело в средата на ХІХ в. В началото на ХХ в. градът се утвърждава като център на процъфтяващата в региона тютюневата индустрия.
Устоял на времето и неговите исторически превратности, градът преживява епохата на социализма /1944-1989 г./, която оставя своите следи както в архитектурния му облик, така и в неговия стопански, обществен и културен живот.
Във времето на демократичните промени Хасково продължава да се развива и да се превръща във все по-красив и модерен град с развит стопански, обществен и културен живот, които на фона на хилядолетната му история привличат все по-голям интерес.
Забележителности
Александровската гробница, разположена в западните покрайнини на село Александрово, на около 20 км източно от град Хасково, е открита през 2000 г. при разкопки на могилата “Рошавата чука” от екип археолози, ръководен от д-р Георги Китов (1943-2008). Гробницата е тракийска, издигната през втората половина на ІV в. пр. н.е. и сред най-значимите открития на българската археология. Днес Александровската гробница е единственият носител на Знак за европейско наследство.
Най-високата в света статуя на Света Богородица с Младенеца. Монументът е открит през 2003 г., а две години по-късно, с внушителните си 32,8 м. височина, е вписан в книгата „Световните рекорди на Гинес“, раздел „Религия“. От 2009 г. е записана в листата на Стоте национални туристически обекти на България под номер 72. Автори на статуята са скулпторите Петьо Александров, Никола Стоянов и колектив.
Храм „Успение Богородично“ в село Узунджово - „джамията – църква“, уникална не само с архитектурата си, но и с историята, която пази и разказва.
Възрожденските къщи в Хасково – Кирковото училище, Паскалевата къща, Шишманова къща, къщата на Чорбаджиолу Димитрак и други в стария възрожденски квартал на Хасково.
Паметникът на легендарния Десети Родопски пехотен полк
Паметникът на Незнайния воин, издигнат през 1927 г. на централния градски площад в чест на загиналите във войните за обединението на България. Автор е скулпторът Тома Делирадев. Средствата за него са дарени от граждани и местни фирми, както и от градската община. Тържествено е открит на 2 юни 1927 г. от цар Борис ІІІ.
Паметникът на Капитан Петко Войвода
Лесопарк Кенана
Парк Ямача
Старата часовникова кула в центъра на града
Ески Джамия – най-старата работеща джамия на Балканите
Църква „Успение на Пресвета Богородица“
Църква „Св. Архангели Михаил и Гавраил“
Арменска църква „Сурп Степаннос“
Автор: РИМ Хасково
Полезни данни
Община Хасково се намира в хълмистите равнини на Югоизточна България и заема най-западната част на Хасковска област. Разположена е между Родопите и Стара планина.
Територия: 740,22 кв. км.
Населени места: 37 населени места, 1 град и 36 села
Климат: умерено-континентален, със силно подчертано средиземноморско влияние
Население: 81 342 жители към 7 септември 2021 г. (в град Хасково – 68298, в селата- 13 044)
Ежегодни културни събития
Културните събития, превърнали се в емблематични за Хасково са:
- Национален конкурс за дебютна литература „Южна пролет“, който се провежда през месец април
- Национален събор на народното творчество „Китна Тракия пее и танцува“ през месец май
- Национален фестивал „С песните на Ари“ през месец юни
- Театрални празници „Театър, обичам те!“
- Фестивал на камерния танц
- Хасково Рок Фест
- Джаз фестивал Хасково
- Тържества по повод Деня на Хасково – 8 септември
- Музикални дни „Проф. Недялка Симеонова“
- Национален фестивал на Коледната и Новогодишна песен